Полуостров Урдовиза е на около 35 км. южно от Созопол. Бреговете му са стръмни и високи 10-15 м. Дълъг е около 120 и широк от 60 до 80м, шийката която го свързва с континента е съвсем тънка около 40 м. Изглежда в древността полуостровът е бил значително по-голям, но меката скала лесно се руши от вълните-особено при яростните бури през 1977 и 1979 година станаха няколко срутвания при които полуостровът е загубил около 1000 кв. метра от територията си. Едно от най-малките градчета на страната ни има хубавото българско име Китен. Основано през 30-те години на нашето столетие,то няма бурната история на други български градове и села, но крепне и се развива в годините на социалистическото строителство като курортен център с превъзходни условия за приятна и пълноценна почивка. Просторните и приветливи почивни домове,обширните плажове,омайващата природа,чудесните възможности за лов и риболов са особеностите,които привличат хиляди летовници. Китната природа,уханието на тревите и цветята са дали името на градчето. Жителите му са от Източна Тракия и Странджанския край. До 1912 година върху близкия нос Конник се е намирал турски граничен пост.Прекрасна легенда се разказва за миналото на този бряг.В древността по земите,върху които днес е Китен, имало селище запазено със здрави крепостни стени. Недостъпно било то и от към морето,защото под водата били опънати железни вериги,които не позволявали да минат неприятелски кораби. Много пъти османските завоеватели се опитвали да превземат селището Накрая със хитрост успели-натоварили само кърмата на един ветроход и минали над веригите.

Китен не разполага с обособени културно-исторически паметници, които да са цел на туризма, но налице са добри ресурси. Става дума най-вече за останките от древната крепост Урдовиза. При археологични изследвания от южния залив са извадени много предмети, като оръдия на труда от камък, кост и керамични съдове, които в момента се съхраняват в музея в град Созопол.Има идея на Кмета на село Китен да се обособи в близко бъдеще музей, където да се разположат тези находки. Това ще даде възможност на туристите да се запознаят с историята на селището, а и всички тези археологически открития ще могат да бъдат показани на обществеността Като ресурс могат да се отбележат и селата във вътрешността на Странджа, които могат да бъдат обект на маршрутно-опознавателния туризъм. В села като Бръшлян, Стоилово, Граматиково, Кондолово Кости, Бродилово и др.Има запазени още от Възраждането отделни и цели ансамбли от типични странджански къщи поради отдалечеността от градските центрове и пътища Те са нещо уникално за нашата страна и организацията на туризма по Южното Черноморие може и трябва да включи тези културно-исторически обекти в съчетание с лятната рекреация